07
Jul
11

Хайде на планина

 

 

 

 

Вариант 1:

Къде? връх Мусала

Кога? 16 или 17 юли. Разбира се ако никой няма възможност тогава, може и други дати

Как?

7:00h. Тръгване с автобус от Автогара Юг за Самоков.Пристигане около 8:00h.

8:00 – 8:30 – Хващане на автобус от Самоков за Боровец

9:00 – 9:30 – Хващане на кабинковия лифт от Боровец до връх Ястребец, откъдето започва пешеходния маршрут.

Ходенето до върха продължава около 3 часа, така че до 18:30, когато спира лифтът, ще успеем да сме слезли.

Връщането става пак с автобуси, които са начесто.

Какво ще ни е нужно?

- Хубави спортни обувки

- Шапка и лосион против изгаряне (ако ни пече)

- Яке и дъждобран (все пак ще сме в планината)

- Памучна риза с дълъг ръкав (ако духа)

- Вода или чай – 1л. – 1.5л.

- Храна – всеки си знае колко ще яде

- Фотоапарат

- Настроение (без никакви мрънкания и оплаквания)

Колко ще ни струва?

- Лифт отиване и връщане – 10лв.

- Автобуси: София – Самоков: ??лв.

Самоков – Боровец: ??лв.

Предимства: Изкачването е лесно и достъпно за всички, дестинацията е атрактивна за тези, които още не са покорили най-високия ни връх

Недостатъци: Скъп транспорт, кратко време прекарано в планината. Недобро съотношение обща цена/време в планината

17
Feb
11

Задачки-закачки

С оглед попривършването на сесията ми и 3те последователни дни, прекарани вкъщи без да излизам(което ми се отрази бая зле. Гледах Робинята Изаура, за бога) си правя списъче с must do нещица за прериод в бъдещето клонящ към A за всяко епсилон >0, за което съществува делта >0….(анализирам анализа вмомента, затова така ;) )

1)WoW papercrafting – след като завърша мечлето Cruel Barb (с който между впрочем вмомента съмм екипирала хънтъра ми) ще направя Dalaran Mailbox, a след него някое друго яко оръжие

2)Подобряване физическата ми издържливост – с тичане поне 2 пъти седмично в моето паркче или Борисова

3)Май ще трябва и да почна да програмирам по-сериозно. Kнигата за C++, чака прашясала на рафта от много месеци.

Туй то:)

26
Aug
10

Профучаване

Дълго изсвирване. Писък от локомотив. Размърдване на перона. Време е.

Нарамила багажа, аз се обръщам назад, поглеждам за последен път табелата на гарата и се качвам на влака. Няма значение накъде отивам, нито откъде идвам. В каквато и посока да поема, пътят, целта и чувството ще бъдат едни и същи.

Изсвирване. Писък.

Поглеждам назад към бавно отдалечаващата се гара, чието име вече не помня.

Набиране на скорост. Очертанията й все повече избледняват.

Завой. Вече мога да гледам напред.

Примигване. Влакът вече фучи, а аз безмълвна наблюдавам. Сред размазания пейзаж успявам да отлича овчар, водещ стадото си нанякъде, каруца, бавно бавно пъплеща по пътя, запустяла, разпадаща се, незнайно защо построена насред нищото сграда. Образите изскачат пред очите ми, сливат се в едно цяло и бързо изчезват, привлекли само за миг вниманието ми, но завинаги останали в подсъзнанието ми като една обща идея, като едно чувство на блажено съзерцание, изникващо на фона на равномерното тракане на железницата. Чувството, заради което пътувам.

Едри капки заудрят прозореца, очертанията се размиват, но не и чувството. То винаги е там, дори когато не виждам нищо. Та нали влака продължава да фучи, да тананика своята равномерна мелодия.

08
Dec
09

Далчев в картини

С оглед на предстоящото ми класно по литература съм в атанасдалчевско (точно тъй се пише :D ) настроение… Не че искам да се обеся от прозореца и самоизолирам, отричайки реалността. Просто ранната му поезията ме привлича с тайнствеността, мистерията, зловещието на образите. Дали защото съм играла прекалено много компютърни игри и чела фентъзи книги, дали защото и аз самата си падам малко социопат, но винаги съм харесвала дори само идеята за изоставения дом с продрани завеси, с прашясали пердета и мътни прозорци, с изпопадала мазилка и счупени керемиди.

Е, днес се нагледах достатъчно на такива гледки в DeviantArt, докато избирах тези картини, които най-добре биха онагледили стихотворенията на Далчев. А и какъв по-хубав начин има да си науча уроците за него (определено глупавите помагала не са оферта).

Прозорец

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?

Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.

Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.

Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.

Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.

Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.


Къщата

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

Стаята

Би казал, че във тази стая
не е живял отдавна никой,
че е заключена стояла
с години нейната врата.
Тук има миризма на вехто
и прах по всичките неща,
тук бавно времето превръща
във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно
вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце
върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,
наредени върху комода
като голяма броеница
от кехлибарени зърна.

Какви лица ли отразило
ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец,
отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъкнал
и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
и неподвижно спи махалото.

Портрети на жени, които
са си отишли от света,
висят, от слънце пожълтели,
окачени върху стената,
заспала тежко върху пода,
сънува в здрача тишината
и цялата печална стая
залязва бавно с вечерта.

Книгите

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Болница

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може би вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.

Повест

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
“Стопанинът замина за Америка.”
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
“Стопанинът замина за Америка.”

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.

А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.


28
Nov
09

Ураааа, Rhapsody of fire отново на върха

Толкова дълго чаках някакво развитие при Rhapsody, че съвсем ги бях отписала. Просто приех, че оттук нататък ще си слушам досегашните албуми, че няма да отида на техен корцерт, че легендата е намерила своя заслужен, донакъде щастлив и доста неочакван край.

Преди просто профилактично влизах в сайта им веднъж седмично, глождена от някаква малка надеждичка. И това спрях да правя – забравих, че чакам.

Е, била съм доста глупава.

Три ужаса:

  1. Не разбрах аз първа, а брат ми просто между другото ми го каза, все едно нищо не се е случило…. (изменник на царството на омагьосаните земи).
  2. Не разбрах кога точно се е случило събитието, за да си запиша този ден и да го чествам оттук нататък
  3. Държанието ми и в онзи момент на исконната истина, и в сегашния момент на сърцераздирателно споделяне на чувства, наподобява държанието на писклива тийнейджърка изпаднала в пълна еуфория от излизането на новия СМРАЧ филм

(Един ритуален танц с мечове във възхвала на смелите герои щеше да бъде по подходящ израз на щастие)

И ето, колко писане, а не съм го казала още. Е сега е сюблимният момент на истината:

Завърнаха се. Следват n на брой букви, изразяващи нечленоразделен брътвеж, който по-добре да спестя. Дълбока глътка въздух. Ок.. добре съм вече.

От описанието в сайта им, леко наподобяващо литературен анализ върху Вазов, се разбира, че не отстъпват фронта на епичната, разтърсваща метъл музика. Явно няма да експериментират с нещо коренно различно, което е по-скоро добре. Rhapsody of fire са единствената група, която просто не искам да променя музиката и стила си. Никога няма да ми омръзнат такива, каквито са сега, и каквито очаквам да бъдат с излизането на новия си албум.

Защото:
Rhapsody would rule in the holy name of epic metal.
And this time they would reign supreme!”

17
Nov
09

A Lonely Stargazer/ Самотният съзерцател

Първи пост. За щастие не влагам никаква символика в първия, последния, 10тия, или кратния на 10тия път.
Важно е развитието, не началото. Началото е… то просто си е начало и единственото важно нещо относно него е да го има.

Началото…
Има една онлайн игра “Хановете”. В нея играчите развиват малката си държавица и нападат останалите. Поне имат възможността да ги нападат, аз поне засега съм миролюбива. В тази игра се създават кланове, водещи съответно войни срещу други кланове, развиващи определен вид политика. Ето го описанието на моя клан:


Per Aspera Ad Astra
With Inspiration to the Stars


Не, не съм объркала играта, не съм на вълна Bulfleet и космически битки. Нося се на вълната на вдъхновението, романтиката, красотата на нощното небе.
Със сигурност императорите, хановете, рицарите… всички от онези отминали епохи, в които войната е била начин на оцеляване, са гледали небето и търсели надеждата там, търсели божията благосклонност или гняв.
Ренесансовите учени, хората на мисълта, на съмнението, на новото мислене и отричането на несъмнени за онова време постулати са търсели в небето отговорите на най-важните теологични и философски въпроси – какво е мястото ни в света и защо сме тук.

А сега след като много отговори са намерени, но още повече въпроси са пред нас, можем единствено да черпим енергия и вдъхновение от небето; да се вгледаме в звездите, за да видим себе си, за да се видим по-добри!

Всеки е добре дошъл в клана без значение от нивото

Continue reading ‘A Lonely Stargazer/ Самотният съзерцател’




Follow

Get every new post delivered to your Inbox.